Неологични процеси в лингвистичната система на българския език – тенденции от последните две десетилетия

Педагогически факултет

Анотация: Лекцията разглежда иновационни процеси в българската лексикална система. Основните нови ракурси, които се представят, са: съкращаването на словосъчетания до една дума (кето диета → кето; уеб чата → чата; офшорна компания → офшорка); появата на неолексеми (например нови глаголи: ковидясвам се (заразявам се с корона вирус) или скобирам (поставям скоби на автомобили); създаване на нови авторски думи с еднократна употреба (Аз парламентирам; Ще се тиктокваме с нея); нови омоними – библиотека1 ‘организация, чиято цел е събирането и съхранението на книги и други печатни издания и документи‘//библиотека2 ‘пункт за отдаване под наем на приспособления за носене на бебе‘ и мн. др.; нови синоними: буквам/запазвам, резервирам и мн. др.; тенденция към широко използване на сложни думи с първи елемент съкращението е- (електронен): е-отпадък, е-портфолио, е-приобщаване, е-скутер; увеличаване на думите, които имат два правилни варианта от типа славянска дума и дума от латински произход (антиейдж/ противостареене, одит/ проверка) или две разновидности на една и съща дума, различаващи се по мястото на ударението (аптѐкарка/аптекàрка, вѝно/винò); създаване на десетки нови фразеологични единици (калинките в политиката).

Разглеждат се и няколко водещи тенденции в морфологичната система на езика – постепенното отпадане на Зв. падеж при същ. нарицателни имена от м.р. и същ. собствени (Иван (вм. Иване), влез!); по-активната употреба на същ. от ж.р. за названията на професии на жени (депутатка, докторантка, журналистка) като алтернативи на наложилите се термини в м.р. (тя е депутат, тя е докторант, тя е журналист); засилват се „грешките“ при употреба на бройната форма в публичната реч (няколко депутата, вм. депутати).